Девата често е свързвана с прекомерното вкопчване в детайлите, прекаленото мислене, прекаленият разход на енергия в това да се подготви за всичко и всеки сценарий, а Овенът… Е, Овенът има често подвеждащата репутация на “немислещ” тип, на някой, който само бърза и действа.
Но именно тук се вижда как двата знака се свързват – на пръв поглед почти противоположни, но в дълбочина те имат нещо много ценно като обмен – фокуса върху резултата. Девата обича реда, но с акцент върху функционалността. Тя не търси съвършенство по начина, по който една Везна ще го търси, за нея е важно нещото да е направено достатъчно добре, за да няма грешки и да работи безотказно.
Овенът от своя страна има разбирането на кардиналния огън, че всяко пътуване започва с първата крачка и че ако само седим и мислим, и мечтаем, и планираме – може никога да не достигнем своята цел. Овенът е натоварен със задачата да побеждава, да е пръв, ето защо той се впуска бързо и динамично – просто няма време за губене и често предприемчивостта му е тази, която прави нещата да се случват и да дадат резултат.
Планетите “рестартират” управляваната от Дева зона в рождената ни карта, за да се изхвърлят излишните илюзии, да се структурират ресурсите и да внесат решителност и онази доза смелост да се впуснем в разрешаване на проблеми, които иначе ни блокират. Твърде големият фокус на Девата върху детайлите, понякога я прави нерешителна, но тук Овенът се намесва с дълбокото разбиране, че смелостта не е отсъствие на страх, а способност да се изправиш срещу такъв. Овенът твори с първичната си сила и с вроденото усещане, че нищо приело материална форма, не може да бъде съвършено, защото мигновено става подвластно на силите на времето.
Овенът действа все едно е на важна мисия. Той е огнен – озарен търсач на мъжествената сила. Той побеждава, не само заради способността си да използва гнева като двигателна сила, но и защото някъде там в екзалтацията на Слънцето в този знак, е заложена идеята за връзката с божественото и способността на този знак да води битки, воден от висок морал. Когато такъв отсъства – той рядко има трайна победа или тя е такава само на повърхностно материално ниво. На вътрешен план остава конфликтът – този същия, който ще открием и у Девата.
Девата е подвижен знак и като всеки подвижен знак е раздирана от противоречията на дуалността. За да могат да осъществят прехода от един сезон към друг, подвижните знаци винаги носят у себе си по малко и от двата свята. Наричан” кръст на познанието” – подвижната модалност е много тясно свързана с разбирането на живота. Ето защо в тези знаци често се решават важни морални дилеми. Девата носи у себе си потенциално един от най-силните конфликти – този между блудницата и светицата.
Лиз Грийн на дълго и широко обяснява знака, може би защото тя самата е Дева и е вниквала в митологичната история и през личния си опит, но тя често подчертава факта, че “дева”, “девица” далече не означава сексуално непорочна, недокосвана. Гръцката дума parthenos и еврейската almah, превеждана в Библията като “дева”, всъщност носят значението за неомъжено момиче, което не е задължително да е целомъдрено. Така Девата като знак често е свързвана с блудниците. Грийн асоциира съзвездието с девствените богини Атаргатис и Артемида, чиито храмове са били обслужвани от жени, които са извършвали сексуални ритуали с благочестиви мъже. Ритуалите са имали за цел да издигнат мъжете до полубожествен статус. “Така девицата се явява образ на “свободната жена”, която е омъжена преди всичко за вътрешното си същество и едва на второ място за мъжа”.
Именно тази неразривна връзка с вътрешното усещане за ред, порядък, морал, често създава за Девите и от двата пола етични дилеми. Особено в по-незряла възраст, хората със силно влияние на знака минават през период, в който наложения външно социален морал диктува курса им на действие и те влагат цялата си продуктивна енергия да му служат. Но това често ги отдалечава от преживяването за цялостност, което в крайна сметка решава конфликта, макар и да е свързано с периоди на страдание, падение и вътрешни противоречия.
Тя може да постигне своята цялостност, само ако преживее своята противоположност – Афродита, но избира да остане девица и животът я връхлита със силите на Хадес.
Разбира се, тази аналогия излиза много извън сексуалното, тя е по-скоро свързана с умението на Девите да се отварят за живота, готовността да се доверят на естествения ред, което в основата си е по-скоро характерно за противоположния знак – Риби. Девствеността тук е форма на контрол, която обаче не служи на естествения ред в природата и не е в силите на смъртния човек (много моля това да не се възприема буквално, говорим си символно).
Но виждаме и как от темата на Девата започва да прозира сянката ѝ – тази на Овена. Овен е знака на екзалтация на Слънцето и в най-лаическите писания за астрология като негов девиз е извеждан – “Аз съм”, защото това е толкова дълбоко вплетено в тъканта на първичния огън – преживяването за идентичност, его, Аз. Овенът управлява семето и процеса на осеменяване, бидейки под влияние на Марс – най-потентното божество. Така в основата си това е знакът, който е най-близък до източника си – дървото във връзка с малкото семенце, което предхожда корените, ствола и кичестата корона.
Така виждаме как в Овена, като сянка на Девата, лежи тази нужда да се служи на автентичната природа, на този първичен порядък, който диктува правила, които не идват от дуалността, а са свързани с източника, съзнанието, което предхожда материята – духовното семе, преди големия взрив. Голяма част от моралните конфликти възникват в момент на преход за човека на духовно ниво, когато нито една от съществуващите алтернативи не е напълно задоволителна, а винаги носи елемент на страдание.
У Девата лежи заложен този конфликт и през връзката ѝ с Овена като знак на антисия, ние можем да разберем малко повече за още един аспект от него, който прави Девите тревожни и неспокойни натури. У тях винаги се прокрадва едно тихо притеснение. Част от дилемата, с която те се занимават, е свързана със спецификата на сезона, който управляват – прехода между лятото и зимата. Те не просто трябва да са достатъчно находчиви, за да детронират Лъва, но също така да са отговорни за подготовката за зимния сезон. Произведената продукция трябва да бъде грижливо прибрана, сортирана и с внимание подредена. Трябва да се предвиди достатъчно, за да се подсигури оцеляването. Девата е не просто работлива, резултатна и пресметлива, тя е винаги свръхотговорна към оцеляването.
Ето защо темата за “ще има ли достатъчно” е много важна за тях, независимо дали става въпрос за материални, духовни или емоционални ресурси. Дори, когато има достатъчно, една Дева има едно наум за момента, в който вече няма да има. Така на психологическо ниво Девите имат нужда изключително от работа върху интегрирането на конфликтите вътре у себе си. Решаването на моралния казус, за тях е начало на интегриране на сянката и процес на индивидуация, който може да ги свърже с идентичния им, цялостен Аз и да реши до голяма степен проблема с вътрешната несигурност. Само озовавайки се на това място, те са способни на вяра и доверие в живота.
Пред лицето на морален конфликт Девата може да стане много осъждаща – себе си или другите. Тук вродения и инстинкт да подрежда и контролира процеса, могат да я въвлекат в маниакална ритуалност, свръх акцент върху чистотата и запазването на “светостта” на нещата. Но този тип реакции само засилват вътрешната поляризация и спират еволюцията на знака, защото Девата има много израстване през темата за прошката и приемането на другите такива каквито са.
Да простиш е сложна тема и аз съм далече от амбицията да я реша в този текст, но е факт, че истинската прошка започва от признанието за личното несъвършенство и интегрирането на това, което ни е трудно да приемем у нас самите. Сгрешилият човек често е много по-емпатичен, ето защо Девите, преминали през архетипа на “блудницата” – тоест пропадали в хаоса на тленните слабости и култивирали нови нива на духовен морал, имат дълбочина и състрадание с много висока вибрация. Такива Деви разбират парадокса на човешкото съществуване в материя и отключват своите лечителски дарби.
Девата, която е потискала и преглътнала своя “див” повик, оставяйки моралния конфликт на същото ниво, е орисана да се сблъска със сянката си под формата на огнен гняв – подземна сила, която привидно от нищото, подобно Персефона, я похищава и разрушава защитите. Ако една дева е впрегната да обслужва един морал, без това да е нейния естествен вътрешен ред, сянката расте с потресаващо огнена сила – като спящ вулкан, който в точния момент блокира тялото, психиката и действа с разрушителна сила. В Девата е заложен като архетип капанът на земния екзалтиран Меркурий – някой, който е отличен в изкуството да подрежда и следва ред и колко по-вгледан е в този ред, толкова по-голяма е сянката на хаоса, който заплашва да го погълне.
Овенът следва кардиналния си повик за действие, с идеята “ще го мисля после”, но дали наистина го мисли после, дали някога има време да го мисли после или това после се трупа на една камара и в един момент менталното тяло се срива под напора на всичко “недомислено”. Действията се оказват в ущърб на някого, може би дори зловредни, последиците струват скъпо, изискват още и още енергя…Все някога сянката изплува, за да стопира засилилия се към стената на “недомислието” Овен.
Антисията между знаците е една удивителна концепция, която крие редица архетипни ключове, които отварят врати за нас през светлинната връзка между знаците. Активацията едновременно на Девата и Овена, говори за момент на поемане на отговорност през пряко действие и излизане от сковаващия страх или предразсъдък. Овенът и Девата споделят един светлинен модел, в който търсенето на автентичното е танц между правилното действие и правилното мислене. В това търсене се включват енергиите и на знаците в контраантисия – за Овена – това е Риби и може да е свързано с намирането на дълбока вяра, която да мотивира действията. А за Девата, това са Везните – и може да е свързано с балансиране на енергията, която хаби в обслужването на очакванията и нуждите на другите.
Leave a Comment